олисял

Речник на българския език

1. олисял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

олисял е производна форма на олисея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. олисял — мин. деят. св. прич. м. р.

олисял е производна форма на олисея (мин. деят. св. прич. м. р.).