олисял
1.
олисял —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
олисял
е производна форма
на олисея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
олисял —
мин. деят. св. прич. м. р.
олисял
е производна форма
на олисея (мин. деят. св. прич. м. р.).