олисели

Речник на българския език

1. олисели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

олисели е производна форма на олисея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. олисели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

олисели е производна форма на олисея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).