олисеело

Речник на българския език

1. олисеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

олисеело е производна форма на олисея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. олисеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

олисеело е производна форма на олисея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).