олисеели

Речник на българския език

1. олисеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

олисеели е производна форма на олисея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. олисеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

олисеели е производна форма на олисея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).