олисеел

Речник на българския език

1. олисеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

олисеел е производна форма на олисея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. олисеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

олисеел е производна форма на олисея (мин. деят. несв. прич. м. р.).