олизала

Речник на българския език

1. олизала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

олизала е производна форма на олижа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. олизала — мин. деят. св. прич. ж. р.

олизала е производна форма на олижа (мин. деят. св. прич. ж. р.).