олигавяли

Речник на българския език

1. олигавяли — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

олигавяли е производна форма на олигавям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. олигавяли — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

олигавяли е производна форма на олигавям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. олигавяли — мин. деят. св. прич. мн. ч.

олигавяли е производна форма на олигавям (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. олигавяли — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

олигавяли е производна форма на олигавям (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).