олигавело

Речник на българския език

1. олигавело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

олигавело е производна форма на олигавя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. олигавело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

олигавело е производна форма на олигавя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).