олелите

Речник на българския език

1. олелите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

олелите е производна форма на олея (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).

2. олелите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

олелите е производна форма на олея (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).