олекотяла

Речник на българския език

1. олекотяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

олекотяла е производна форма на олекотя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. олекотяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

олекотяла е производна форма на олекотя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).