олекотял

Речник на българския език

1. олекотял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

олекотял е производна форма на олекотя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. олекотял — мин. деят. несв. прич. м. р.

олекотял е производна форма на олекотя (мин. деят. несв. прич. м. р.).