олекотявало

Речник на българския език

1. олекотявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

олекотявало е производна форма на олекотявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. олекотявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

олекотявало е производна форма на олекотявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. олекотявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

олекотявало е производна форма на олекотявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. олекотявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

олекотявало е производна форма на олекотявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).