олекотило

Речник на българския език

1. олекотило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

олекотило е производна форма на олекотя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. олекотило — мин. деят. св. прич. ср. р.

олекотило е производна форма на олекотя (мин. деят. св. прич. ср. р.).