олекотили

Речник на българския език

1. олекотили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

олекотили е производна форма на олекотя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. олекотили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

олекотили е производна форма на олекотя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).