олекотила е

Речник на българския език

1. олекотила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

олекотила е е производна форма на олекотя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. олекотила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

олекотила е е производна форма на олекотя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).