олекотила

Речник на българския език

1. олекотила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

олекотила е производна форма на олекотя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. олекотила — мин. деят. св. прич. ж. р.

олекотила е производна форма на олекотя (мин. деят. св. прич. ж. р.).