олекотил

Речник на българския език

1. олекотил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

олекотил е производна форма на олекотя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. олекотил — мин. деят. св. прич. м. р.

олекотил е производна форма на олекотя (мин. деят. св. прич. м. р.).