олекоти

Речник на българския език

1. олекоти — сег. вр., 3 л., ед. ч.

олекоти е производна форма на олекотя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. олекоти — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

олекоти е производна форма на олекотя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. олекоти — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

олекоти е производна форма на олекотя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. олекоти — повелително наклонение, ед. ч.

олекоти е производна форма на олекотя (повелително наклонение, ед. ч.).