олекнели

Речник на българския език

1. олекнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

олекнели е производна форма на олекна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. олекнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

олекнели е производна форма на олекна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).