олекнела

Речник на българския език

1. олекнела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

олекнела е производна форма на олекна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. олекнела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

олекнела е производна форма на олекна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).