олекнел

Речник на българския език

1. олекнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

олекнел е производна форма на олекна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. олекнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

олекнел е производна форма на олекна (мин. деят. несв. прич. м. р.).