олеете

Речник на българския език

1. олеете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

олеете е производна форма на олея (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. олеете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

олеете е производна форма на олея (сег. вр., 2 л., мн. ч.).