олеем

Речник на българския език

1. олеем — сег. вр., 1 л., мн. ч.

олеем е производна форма на олея (сег. вр., 1 л., мн. ч.).

2. олеем — сег. вр., 1 л., мн. ч.

олеем е производна форма на олея (сег. вр., 1 л., мн. ч.).