олеели

Речник на българския език

1. олеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

олеели е производна форма на олея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. олеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

олеели е производна форма на олея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

3. олеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

олеели е производна форма на олея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

4. олеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

олеели е производна форма на олея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).