олеел

Речник на българския език

1. олеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

олеел е производна форма на олея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. олеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

олеел е производна форма на олея (мин. деят. несв. прич. м. р.).

3. олеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

олеел е производна форма на олея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. олеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

олеел е производна форма на олея (мин. деят. несв. прич. м. р.).