окьоравявало

Речник на българския език

1. окьоравявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

окьоравявало е производна форма на окьоравявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. окьоравявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

окьоравявало е производна форма на окьоравявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. окьоравявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

окьоравявало е производна форма на окьоравявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. окьоравявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

окьоравявало е производна форма на окьоравявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).