окьоравеело

Речник на българския език

1. окьоравеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

окьоравеело е производна форма на окьоравея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. окьоравеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

окьоравеело е производна форма на окьоравея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).