окъсяхте

Речник на българския език

1. окъсяхте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

окъсяхте е производна форма на окъся (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).

2. окъсяхте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

окъсяхте е производна форма на окъсея (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).