окъсяха

Речник на българския език

1. окъсяха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

окъсяха е производна форма на окъся (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).

2. окъсяха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

окъсяха е производна форма на окъсея (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).