окъсял е

Речник на българския език

1. окъсял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окъсял е е производна форма на окъся (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. окъсял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окъсял е е производна форма на окъсея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. окъсял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окъсял е е производна форма на окъсея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).