окъсяла

Речник на българския език

1. окъсяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

окъсяла е производна форма на окъся (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. окъсяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

окъсяла е производна форма на окъся (мин. деят. несв. прич. ж. р.).

3. окъсяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

окъсяла е производна форма на окъсея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

4. окъсяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

окъсяла е производна форма на окъсея (мин. деят. св. прич. ж. р.).