окъсял

Речник на българския език

1. окъсял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окъсял е производна форма на окъся (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. окъсял — мин. деят. несв. прич. м. р.

окъсял е производна форма на окъся (мин. деят. несв. прич. м. р.).

3. окъсял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окъсял е производна форма на окъсея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. окъсял — мин. деят. св. прич. м. р.

окъсял е производна форма на окъсея (мин. деят. св. прич. м. р.).