окъсявал съм

Речник на българския език

1. окъсявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

окъсявал съм е производна форма на окъсявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. окъсявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

окъсявал съм е производна форма на окъсявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. окъсявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

окъсявал съм е производна форма на окъсявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).