окъсявал си

Речник на българския език

1. окъсявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

окъсявал си е производна форма на окъсявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. окъсявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

окъсявал си е производна форма на окъсявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. окъсявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

окъсявал си е производна форма на окъсявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).