окъсявал е

Речник на българския език

1. окъсявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окъсявал е е производна форма на окъсявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. окъсявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окъсявал е е производна форма на окъсявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. окъсявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окъсявал е е производна форма на окъсявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).