окъсявали

Речник на българския език

1. окъсявали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

окъсявали е производна форма на окъсявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. окъсявали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

окъсявали е производна форма на окъсявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. окъсявали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

окъсявали е производна форма на окъсявам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. окъсявали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

окъсявали е производна форма на окъсявам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).