окъсявала

Речник на българския език

1. окъсявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

окъсявала е производна форма на окъсявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. окъсявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

окъсявала е производна форма на окъсявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. окъсявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

окъсявала е производна форма на окъсявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. окъсявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

окъсявала е производна форма на окъсявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).