окъсявал

Речник на българския език

1. окъсявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окъсявал е производна форма на окъсявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. окъсявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окъсявал е производна форма на окъсявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. окъсявал — мин. деят. св. прич. м. р.

окъсявал е производна форма на окъсявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. окъсявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

окъсявал е производна форма на окъсявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).