окъсява

Речник на българския език

1. окъсява — сег. вр., 3 л., ед. ч.

окъсява е производна форма на окъсявам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. окъсява — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

окъсява е производна форма на окъсявам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. окъсява — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

окъсява е производна форма на окъсявам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).