окъснявал си

Речник на българския език

1. окъснявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

окъснявал си е производна форма на окъснявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. окъснявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

окъснявал си е производна форма на окъснявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. окъснявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

окъснявал си е производна форма на окъснявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).