окъснявал е

Речник на българския език

1. окъснявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окъснявал е е производна форма на окъснявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. окъснявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окъснявал е е производна форма на окъснявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. окъснявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окъснявал е е производна форма на окъснявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).