окъснявало е

Речник на българския език

1. окъснявало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

окъснявало е е производна форма на окъснявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. окъснявало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

окъснявало е е производна форма на окъснявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. окъснявало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

окъснявало е е производна форма на окъснявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).