окъснявала

Речник на българския език

1. окъснявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

окъснявала е производна форма на окъснявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. окъснявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

окъснявала е производна форма на окъснявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. окъснявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

окъснявала е производна форма на окъснявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. окъснявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

окъснявала е производна форма на окъснявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).