окъснявал

Речник на българския език

1. окъснявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окъснявал е производна форма на окъснявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. окъснявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окъснявал е производна форма на окъснявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. окъснявал — мин. деят. св. прич. м. р.

окъснявал е производна форма на окъснявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. окъснявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

окъснявал е производна форма на окъснявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).