окъсил съм

Речник на българския език

1. окъсил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

окъсил съм е производна форма на окъся (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. окъсил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

окъсил съм е производна форма на окъся (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).