окъсил си

Речник на българския език

1. окъсил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

окъсил си е производна форма на окъся (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. окъсил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

окъсил си е производна форма на окъся (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).