окъсил е

Речник на българския език

1. окъсил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окъсил е е производна форма на окъся (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. окъсил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окъсил е е производна форма на окъся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).