окъсили

Речник на българския език

1. окъсили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

окъсили е производна форма на окъся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. окъсили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

окъсили е производна форма на окъся (мин. деят. св. прич. мн. ч.).