окъсила е

Речник на българския език

1. окъсила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

окъсила е е производна форма на окъся (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. окъсила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

окъсила е е производна форма на окъся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).