окъсил

Речник на българския език

1. окъсил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окъсил е производна форма на окъся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. окъсил — мин. деят. св. прич. м. р.

окъсил е производна форма на окъся (мин. деят. св. прич. м. р.).